Защо медиаторът няма право да дава правни съвети и решения в процедура по медиация?
Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от Закона за медиацията и чл. 27 от Наредба № 2 от 15 март 2007 Г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора медиаторът няма право да дава правни съвети по време на процедура по медиация. Ако медиаторът няма юридическо образование, е съвсем логично не само да няма право, но и практически да няма възможност да дава правни съвети, поради липса на специално образование, което му дава такава компетентност.
Какво следва обаче, когато медиаторът е юрист? Посочените разпоредби са в сила за всички медиатори, независимо от образованието и квалификацията им – в процедура по медиация те нямат право да дават правни съвети. Нормата е забранителна, с абсолютно ясно съдържание, което няма нужда от тълкуване. Причините за забраната са свързани с изпълнение на принципа за неутралност- един от основните принципи в процедурата по медиация: в качеството си на медиатори лицата, упражняващи тази професия, нямат за цел да следят какво е съдържанието на евентуалното постигнато споразумение между страните. То може да е такова, каквото е изгодно за тях, стига да е в рамките на закона и добрите нрави. За да е сигурно, че отговаря на законовите изисквания в конкретна ситуация, е нужно да бъде консултирано със съответните специалисти в сферата на спора, които да проверят, дали онова, което страните договарят, е законосъобразно. Другата причина е, че дори и когато медиаторът е юрист, той не може да смесва функциите си на трето неутрално лице в разрешаването на определен спор с функцията на съветник/консултант/доверител и то на две страни едновременно. В случай, че това се случи, веднага би възникнало съмнение в неговата неутралност, а и безпристрастност, което би могло да доведе до прекратяване или спиране на процедурата по медиация.
Според чл. 6, ал. 1 от Закона за медиацията медиаторът не налага решение по спора. Той няма право да предлага начини за разрешаването му, нито да настоява страните да приемат неговото мнение за подходящо решение на конкретния случай. Защо? Забраната за даване на решения по спора, освен че е ясно разписана в закона, се корени отново в принципите, на които се основава медиацията: законът изисква медиаторът да бъде неутрален – да не взема отношение към резултата от спора между страните. Единственото изискване е постигнатото между тях да отговаря на закона и добрите нрави, както и двете страни да са съгласни с постигнатото и да разбират същността му.
От друга страна, медиаторът присъства в процедурата като трето неутрално лице. Той не е страна в спора, не е преживял отношенията между страните и няма как да знае кое е подходящото решение за тях. Неговата задача е да помогне чрез своите професионални умения на всяка от страните да разбере какво за нея би било най- добро в конкретната ситуация. Крайното решение обаче е в ръцете на спорещите. Те са тези, които имат или ще се наложи да имат отношения помежду си в бъдеще, така че само те биха могли да знаят как искат да продължат тези отношения.
