Ненасилствена комуникация: с какво тя може да ни е полезна и как да я използваме
Ако на молбите ви се отговаря с грубост и нуждите ви не се забелязват, това означава, че в речта ви има много насилие. За да подобрите взаимоотношенията си с хората около вас може да използвате методите за ненасилствената комуникация (ННК).
Какво представлява ненасилствената комуникация
Ненасилствената комуникация ( Nonviolent Communication – NVC) е начин ясно и точно да поднесете определена информация на човек и да постигнете своето. Подходът за ненасилствената комуникация е формулиран от американския психолог Маршал Розенберг през 60-те години на миналия век и описан в книгата „Ненасилствената комуникация: Езикът на живота“ (Nonviolent Communication: A Language of Life: Life-Changing Tools for Healthy Relationships (Nonviolent Communication Guides).
Нашите нужди са пряко свързани с чувствата. Ако потребностите ни са задоволени, ние сме щастливи, ако не, ние се ядосваме. Розенберг предлага да се съсредоточите върху разбирането на нуждите си и съпричастността към чувствата на другите хора.
Ето и пример за реакция в една и съща ситуация:
Насилствена комуникация: “Нормалните хора не слушат музика по това време!”
Ненасилствена комуникация: „Един часа сутринта е и чувам музика от вашия апартамент. Това ми причинява дискомфорт, защото не мога да заспя. Трябва да спя, защото утре ще представям нов важен проект на клиент. Моля, намалете музиката, за да не се чува.”
Формата на ненасилствена комуникация е универсална. В книгата си Розенберг дава примери за използване на ННК с деца, партньори, приятели и дори крадец поставил нож към гърлото. Във всички случаи ННК помага да разберете събеседника си и без пасивна агресия да поискате нещо важно.
Как да прилагаме техниките за ненасилствена комуникация в живота
Ненасилствената комуникация има четири компонента: наблюдения, чувства, потребности и искания. Розенберг предлага всеки от тях да се формулира ясно без използването на оценки, прехвърляне на отговорността и осъждане.
1. Наблюдение
Първата стъпка на ННК е наблюдението. Обяснете на събеседника какво се е случило и как разглеждате ситуацията. Назовавайте конкретни факти без оценка, етикети и осъждане. Ако не ги отделите, човекът насреща ще чуе критиката по свой адрес и няма да възприеме информацията по-нататък. В комуникацията ще се появи стена от неразбиране. Важно е да не допълвате мислите на другия и да не обобщавате. Например: „Винаги закъснявате, защото не можете да се организирате!“
Розенберг не предлага винаги да бъдем обективни и да се откажем от оценките. Той призовава оценките да се базират на наблюдения. За да се научите как да наблюдавате, представете си, че наблюдавате ситуацията отгоре, сякаш не участвате в нея. Маркирайте обективните подробности и факти без да използвате вашето мнение.
С оценка: „Иванов е лош футболист“.
Без оценка: “Иванов не е отбелязал нито един гол в последните 15 мача.”
С оценка: „Този тип е грозен“.
Без оценка: „Не намирам външния вид на този човек за привлекателен.“
С оценка: „Не му пука за реда в стаята му“.
Без оценка: „Не съм го виждал да чисти стаята си през последните 3 месеца.“
С оценка: „Сестра ми отлага до последно“.
Без оценка: „Сестра ми започва да учи в деня преди изпитите.“
2.Чувства
След това трябва да разберете каква емоция изпитвате и да я назовете. В общуването хората винаги предават емоциите си към околните, но най-често го правят невербално – без използването на думи (мимики, жестове, интонация). Ако преведете невербалната форма на комуникация във вербална, комуникацията ще стане по-точна и ясна. Например, когато показвате страх с изражения на лицето, човек може да не ви разбере или да подцени сериозността на ситуацията. Ако кажете „страхувам се“ на глас, събеседникът определено ще ви разбере и ще трябва да направи нещо.
За да изразите чувства си, трябва да посочите положителна или отрицателна емоция. Изразяването на чувства с думи е трудно, особено за хора, които често не се вслушват в себе си. Чувствата могат да бъдат объркани с оценка, интерпретация или мисъл. За да изразите по-ясно емоциите си, Розенберг предлага да използвате речник на чувствата и постоянно да го допълвате.
Безчувственост: “Чувствам, че не съм обичан/а.”
Чувство: „Чувствам безразличие“.
Безчувственост: „Имам чувството, че не ме уважаваш.“
Чувство: “Чувствам се унизен.”
Безчувственост: „Чувствам, че не няма да се справя с новата длъжност.“
Чувство: „Страхувам се от отговорността на новата позиция.“
Безчувственост: “Чувствам, че не трябва да сме заедно.”
Чувство: „Нещастен/а съм с теб“.
3. Потребност
Следващият компонент на ННК е формулирането на нужда без използването на оценки, съждения или мнение. Потребността обяснява на какво се основават чувствата ви и защо по-нататъшнота молба е важна за вас. Ако това не бъде направено, човекът отсреща може да възприеме нуждата като заяждане или критика. В отговор на критиките хората се защитават и отговарят със същото. Например, когато съпругата каже: „Всяка вечер се задържаш до късно. Ти обичаш работата си повече от мен!“, тя формулира, че нуждата й от интимност не е задоволена, но мъжът й ще чуе преди всичко критиката. Несъзнателно той застава в отбранителна позиция и отговаря с пасивна агресия: „Работя по 12 часа на ден, за да спечеля пари за следващата ни ваканция. Ти не оценяваш работата ми!” В тази агресия е скрита нуждата от признание.
Розенберг пише, че повечето от нас никога не сме се учили да мислим от гледна точка на потребностите си. Ако не получим отзив, смятаме, че нещо не е наред с хората около нас.
Реакция: “Обещавате вече трети ден.”
Нужда – Честност.
Реакция: „Спрете да гледате телефона ми.“
Нужда – Доверие.
Реакция: “Тази картина ще изглежда страхотно в стаята.”
Нужда – Красота.
Реакция: “Готов съм да изям целия хладилник.”
Нужда – Храна.
4. Молба
Четвъртият компонент на ненасилствената комуникация – молбата е да поискате това, което ви е нужно от другите хора, за да подобрите живота си. Трябва конкретно и ясно да помолите човека да задоволи вашата нужда. Например, вместо „Да се видим в близките дни“, задайте ясна дата за срещата „Да се видим във вторник в 20:00 ч.“.
В повечето случаи, когато човек прави това, което не ни харесва, той не го прави от яд и омраза. Той си мисли, че прави всичко правилно или не знае как да го направи по друг начин. Ясната молба дава на другия ясен план за действие, който може да подобри отношенията и живота ви. За да направите ясна заявка, Розенберг препоръчва да използвате положителна формулировка без да използвате отрицания с „не“ и да избягвате абстрактните описания. Той цитира като пример кадър от анимационен филм за мъж, който паднал в езерото и викал на кучето си на брега: „Ласи, имам нужда от помощ!“ На следващия кадър кучето лежи на стола на психиатъра.
Събеседникът може да приеме молбата като искане, ако помисли, че за неподчинение ще бъде наказан или обвинен. В този случай човекът отсреща може да не изпълни молбата ви и да ви отговори с агресия. Не забравяйте, че целта на ННК не е средство да постигнете целите на всяка цена, а да установите взаимоотношения, основани на честност и съпричастност. Само такава връзка ще задоволи нуждите и на двамата събеседници.
Критика: „Сине, порасни най-накрая!“
Молба: “Сине, почисти нещата в стаята си навреме.”
Критика: “Не ни разочаровай отново.”
Молба: “Ела на срещата 10 минути по-рано.”
Критика: “Искам да прекарвам повече време с теб.”
Молба: “Утре вечер искам да се разходя с теб в парка.”
Критика: “Дайте ми възможност да бъда себе си!”
Молба: “Усмихни се и ме похвали за нещо.”
(по материал на futurist.bg)
