Умения, които използва медиаторът
В процедура по медиация от изключителна важност е поведението и отношението на медиатора. То задава атмосферата и помага на спорещите страни да се почувстват спокойни и готови да споделят проблема си.
Най- важното умение, което един медиатор следва да притежава, за да спечели доверието на страните, е умението да слуша. Както е известно, повечето от нас имат способността да чуват по рождение. Да умеем да слушаме обаче е повече от способността да чуваме звуци.
Умението да слушаме е една от най- мощните техники в общуването. Нарича се активно слушане. Защото всъщност това слушане означава, че медиаторът предоставя пространство, време и внимание на страните да изкажат онова, което е важно за тех.
На първо място, той приема страните в неутрална, защитена среда, където те се чувстват сигурни и спокойни. Разполагат с толкова време, колкото сами са преценили, че могат да отделят за срещата. Как страните разбират, че разполагат с вниманието на медиатора? Медиаторът следва да бъде съсредоточен в онова, което страните му разказват. Той поддържа непрекъснат зрителен контакт с тях; кима с глава; използва потвърждаващи думи; проверява, дали е разбрал правилно чутото. Медиаторът оставя страната да говори, колкото има необходимост, като се старае да не я прекъсва; не изразява нито съгласие, нито несъгласие. Цялото му поведение следва да е добронамерено, спокойно и уравновесено, без резки и/или отвличащи вниманието жестове, мимики или пози.
Активното слушане означава да дадем възможност на страните да изразят всичко, което ги вълнува. Когато е необходимо, медиаторът запазва мълчание, за да покаже уважение към чувствата на страните или към нуждата им да обмислят чутото и изговореното. Освен това мълчанието му е знак, че всяка от страните получава подкрепа в процедурата по медиация, както и че страните и медиаторът са един отбор, в който всички заедно полагат усилия за разрешаване на спорния въпрос.
Чрез прилагане на активното слушане се постига получаване на цялата необходима за разбиране на проблема информация. Когато медиаторът концентрира вниманието си върху онова, което страните му разказват, той може да долови техните емоции, онова, което ги притеснява и което е най- ценно за тях. Демонстрацията на разбиране, докато слушаме страните, внушава у тях доверие както в самата процедура, така и в личността на медиатора. По този начин страните ще се почувстват сигурни да споделят интересите си и потребностите, които имат нужда да задоволят, за да постигнат поставените от тях цели в конкретната ситуация.
