Шумни съседи: Как да водим диалог в духа на здравословния конфликт
Животът в стандартна многоетажна сграда не е лесен: тънки стени, силни звуци или въздишки. „Как да ги сложа на мястото им?“ или „Как да ги изпратя откъдето са дошли?“. Ще споделим няколко съвета как да управлявате конфликта.
Представете си, че в апартамента до вас живее музикант. Или се чува скандал в духа на италианския неореализъм. Или децата вдигат шум. Те тичат, хлопат, тътрят по пода количката на „бебето“, изпускат, чукат, крещят силно, удрят пода или стената с топка. На родителите изобщо не им хрумва да нарекат всичко това „шум“ – ама какво толкова, децата просто си играят.
Но в крайна сметка вашият дом е място, където искате да се отпуснете по свой начин, а не според представата на съседа ви за живота. Може ли конфликтът да бъде избегнат? Как да изразявате претенции, но не в духа: Ти мене уважаваш ли ме? Или в подобни случаи „студената война“ е единственият начин за съжителство?
Психологът по проект "Насърчаване използването на медиацията в Столична община район „Надежда“, с цел намаляване на домашното насилие, междусъседски спорове и подобряване на климата в общността" Росица Петрова (https://www.facebook.com/profile.php?id=100093694863939) отговаря :
Съседите не се избират и не е необходимо да сте приятели с тях
- Съседът, близкият съсед често е показателна фигура и разкрива как изграждаме отношенията си с близките. В края на краищата тази способност е знак за нашата лична зрялост: способността да виждаме, освен собствените си и интересите на другите, да бъдем гъвкави, да уважаваме позицията на някой друг, да симпатизираме на другия. Както и способността за компетентно разрешаване на конфликти.
Дори съседите, които ни пречат в живота, ни дават възможност да придобием нов опит, нови умения – да се разбираме с хора, които не са ни от най-приятните.
Понякога съвременният човек слуша упреци от рода на: преди всички съседи са се познавали и са живели като роднини, но сега хората са станали непознати, не се поздравяват, не питат Как сте?, те дори не знаят имената на тези, които живеят в съседния апартамент. Изглежда, че трябва да се почувствате виновни и незабавно да коригирате ситуацията. Но това изобщо не е необходимо. Ние не избираме съседите си, както и колегите по работа, и затова не сме длъжни да бъдем приятели с тях или да поддържаме дружески отношения.
Човек трябва да бъде учтив и приятелски настроен към съседите, но какви отношения да поддържа с тях зависи от него самия. Някой е много общителен и иска да се запознае с целия блок, докато някой си брои приятелите на пръстите на ръцете и изобщо не изпитва необходимост да общува с когото и да е било. И двете са нормални ситуации, ако човек не се преструва. Важно е да няма нищо изкуствено и престорено. Можете да бъдете приятели със съседите си или можете да се ограничите до учтиво „здравей“, когато се срещате в асансьора и да не се чувствате виновни, че не искате да общувате по-отблизо.
Как да направите учтиво забележка?
Но се случва, че кратко „здравей“ не е достатъчно: съседите ви пречат . Те гледат телевизия твърде шумно вечер, пускат оглушителна музика, позволяват на децата да викат и да тичат из апартамента, така че мазилката ви да се рони.
В такива ситуации е по-добре да не трупате гняв и раздразнение, а да отидете и да се опитате да преговаряте. И за това трябва да се опитате да се настроите правилно.
Не възприемайте ближния като бездушен пречещ фактор. Ако почукате на вратата на съседа със зла мисъл, че всичко ще бъде наред с вас, ако не бяха тези ужасни хора, тогава диалогът най-вероятно няма да се състои. Дори и да не кажете нищо подобно, такова отношение се усеща без думи и веднага ще обиди и отчужди хората, с които сте дошли да преговаряте.
Когато общувате по конфликтна тема, има три универсални правила, които работят с нормални, психически здрави хора.
„Не се опитвайте да накарате човек да се чувства виновен. Няма нужда да обвинявате веднага: тук звучи силна музика, а болното ми дете не може да заспи вече втори час. Такава позиция автоматично принуждава другия да се защити.
- Говорете за себе си, а не за съседите си. Когато дойдете при съседите, трябва да говорите не за тях - какво, казват те, че са лоши хора, че слушат телевизия толкова силно в един през нощта - а за себе си, за вашите чувства, за щетите които този шум ви носи. Няма нужда да казвате „ти си луд да пускаш телевизора толкова силно през нощта!“ Трябва да се каже: знаете ли, много ми е трудно да заспя от силния шум тъй като утре трябва да ставам рано за работа, няма да успея да се наспя достатъчно - моля, намалете малко звука.
- Бъдете конкретни . Обяснете какво точно в поведението на вашите съседи ви нанася вреда и какво трябва да се направи, за да предотвратите тази вреда (не пускайте силна музика след 22 часа, не вдигайте шум над стаята на децата си и др.)
- Трябва да завършите вашата молба, като изразите надежда, че всички ще се разберат и всичко ще завърши добре.
След това можете да слушате какво казват в отговор. Важно е да можете да настоявате на твърденията си, дори ако в началото не искат да ви слушат. Трябва да намерите убедителни думи и за това трябва да използвате силните си страни. Някой знае как да говори грубо, но за някой е по-лесно да убеди внимателно - можете да използвате и двата ресурса. Съседите могат да повишат тона - не трябва да сте срамежливи, можете да отговорите по същия начин.
Как да приемаме критика
Случва се да не сте вие, но те идват при вас с оплакване - оказва се, че музиката ви гърми твърде силно, децата вдигат шум и тропат. Какво да направите в този случай?
Като начало, ако това се случи за първи път, можете да оставите съседите да се изразят емоционално и да изяснят същността на претенциите си. Можем да кажем, че нямате желание да разваляте живота им и сте готови, доколкото е възможно, да премахнете фактора, който им пречи. Разбира се, ако забележката на съседа е справедлива, можете просто да се извините и да коригирате ситуацията.
Друго нещо е, ако претенциите на съседа са напълно неоснователни.
Например идва съсед от долния етаж, чиято глава се пръска от махмурлук, и ви казва, че котката ви тропа твърде силно.
Трябва да се разбере, че задачата на такъв човек в момента е да излее своята агресия върху някого. Не е нужно да си неговият човек за бичуване. Трябва да му кажете възможно най-спокойно, че е чут, и вие ще се опитате да го направите така, че да не го безпокоите, и след това да прекратите разговора възможно най-бързо.
Ако искането е неразумно и абсурдно, тогава в никакъв случай не трябва да му обещавате нещо конкретно (да, сега ще затворя котката в банята). Тогава съседът може да почувства властта си над вас и ще придобие навика да идва при вас за щяло или нещяло, да изисква едно или друго нещо. И ако просто спокойно кажете, че той е чут, и се опитате да да му отговорите без конкретика той няма да има чувство за сила и няма да получи никакво удоволствие от такъв „сблъсък“. Така този подход ще спре желанието на съседа да идва да се разправя.
