В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за медиацията двата принципа за разгледани заедно, но всеки от тях има своето значение в процедурата по медиация.

Видно от формулировката на закона едното задължение на медиатора е да не проявява пристрастие. Тази форма на обвързаност се отнася за отношенията между медиатора и страните като участници в процедурата – би било добре медиаторът да не познава нито една от тях. Според чл. 30, предложение първо от НАРЕДБА № 2 ОТ 15 МАРТ 2007 Г. медиаторът следва да приеме да участва в процедурата по медиация, само ако е сигурен, че може да проявява и да запази безпристрастността си. Тогава този принцип би бил спазен в най- чистата му форма. Задължение за медиатора е да представи пред страните декларация за безпристрастност, подписана от него /чл. 13, ал. 3 от Закона за медиацията/. Какво се случва обаче, когато медиаторът познава някоя от страните или в процеса на разкриване на фактите и историята по казуса, той прояви пристрастие към някоя от тях? В такава ситуация неговото задължение е да разкрие всички факти и обстоятелства, които биха могли да внесат съмнение в неговата безпристрастност и/или са повод за конфликт на интереси. За медиатора е налице и категоричното изискване да не проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация /чл. 30, предложение второ от НАРЕДБА № 2 ОТ 15 МАРТ 2007 Г./. За да се гарантира безпристрастността му, е налице възможността, от една страна, всяка от страните да прекрати процедурата по медиация по всяко време, когато прецени, че е налице нарушаване на принципа на безпристрастност /чл. 10, ал. 3 от Закона за медиацията/, а – от друга – и във всеки момент, когато собствената преценка и етика на самия медиатор го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин /разпоредбата на чл. 29 от НАРЕДБА № 2 ОТ 15 МАРТ 2007 Г./.

Другото задължение на медиатора е да бъде неутрален. Това означава, пак въз основа на изискването на закона – чл. 6, ал. 1, предложение второ, че медиторът не налага решение по спора. Казано по друг начин, медиаторът не се интересува от изхода на спора между страните, той не следва да проявява отношение към крайния резултат от него, запазва неутралност. Медиаторът не носи отговорност, ако страните не постигнат споразумение, нито отговаря за изпълнението или неизпълнението на уговореното в споразумението между страните. /чл. 10, ал. 5 и 6 от Закона за медиацията/. Във връзка със спазване на принципа за неутралност медиаторът няма право да дава правни съвети на страните /чл. 10, ал. 1 от Закона за медиацията, както и чл. 27 от НАРЕДБА № 2 ОТ 15 МАРТ 2007 Г./, той единствено подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение. Едновременно с това, при разглеждане на разпоредбите на закона и наредбата в тяхната съвкупност, се налага и изводът, че медиаторът не може да предлага решения по спора, тъй като основната функция на неговата фигура е да улеснява страните сами да изработят варианти на решения, които в най- пълна степен удовлетворяват техните нужди и интереси.