Сгради от столичните райони „Люлин“, „Връбница“ и „Надежда“ са с най-голям потенциал за получаване на енергия от соларни панели. Това показва проучване в рамките на проекта „Слънчеви градове“ (Solar cities), който се финансира от Европейската инициатива на климата (EUKI), по който Столичната община е партньор.

Днес на пресконференция в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова и зам.-кмета по екология Десислава Билева в Столичната община бе представена онлайн платформата, на която са отбелязани всички заснети сгради и всеки гражданин може да провери какво е прогнозното годишно количество енергия, което дадена сграда може да генерира от соларната инсталация на покрива. На по-голяма част от сградите има и вече изготвени идейни проекти от Българската соларна асоциация.

"Изключително важни са усилията за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници, – каза кметът на София Йорданка Фандъкова. – Столичната община има приета специална Програма "Устойчива енергия и климат" до 2030 г. По Плана за възстановяване и устойчивост вече е отворена мярката за кандидатстване и гражданите на трите столични района ще могат първи да кандидатстват по тази мярка, защото вече ще имат първоначалната информация за потенциала за генериране на енергия от соларни панели" – посочи кметът на София Фандъкова.

Йорданка Фандъкова каза, че Столична община инвестира в изграждането на фотоволтаични системи, където има възможности. До момента в 20 детски градини и три училища са изградени соларни инсталации. Същевременно фотоволтаични системи изградиха ДКЦ-а (12. и 22. ДКЦ). Започна и ремонт на покрива на Първа МБАЛ, където се предвижда да бъде изградена фотоволтаична система.

Кметът Фандъкова съобщи също, че общината е готова с първите два проекта за изграждане на фотоволтаични инсталации на двата най-големи консуматори на енергия от общинските предприятия – това са Столичния зоопарк и Завода за преработка на отпадъците.

"По проекта до момента е направен анализ на 2700 сгради от районите „Люлин“, „Надежда“ и „Връбница“, които имат най-добър потенциал за използване на слънчевото греене." Това каза доц. д-р Стелиян Димитров от ръководител катедра „Картография и Географски информационни системи“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

"Проект „Слънчеви градове“ (SOLAR CITIES) е със срок на изпълнение до декември 2023 г. и се реализира с финансовата подкрепа на Европейска инициатива за климата (EUKI) – инструмент за финансиране на Федерално министерство на околната среда на Федерална Република Германия.

Тези сгради са избрани на базата на комбинация от критерия географски фактори (потенциал за генериране на слънчева енергия), т.е. основно това са райони с най-голям потенциал за използване на слънчевото греене. С най-голяма тежест е очакваният потенциал за генериране на слънчева енергия, като с оглед на географските условия, северните части на града са със значително по-висок потенциал в сравнение с южните. Това се дължи на специфичния характер и конфигурацията на Софийската котловина и заобикалящите я планински структури" – посочи също доц. Димитров.

Предстои провеждането на информационни кампании за гражданите с експерти.

Всички заснети сгради са визуализирани на специално разработена платформа, достъпна за гражданите на следния адрес:  https://sofia.solarcities.bg/